Убедена съм, че душите на всички
са красиви и добри. Просто много хора са допуснали те да загрубеят във времето.
Или по-скоро са скрили истинската си душа под пластове ежедневие, еднообразие и
равен живот. Не искат да допуснат нещо или някой да ги наранява повече. Свили
са душата си до незначителна точица и са я запокитили в най-далечното си кътче.
Заключили са я с девет ключа... Надявайки се, че така се предпазват. Но
всъщност, те пречат по този начин на любовта, добротата, приятелството да се
докоснат до тях . Не им дават път до себе си, да покажат на какво са способни.
Не приемат помощта им.
А се иска толкова малко, просто
да се отворят към света, да забравят страха, да повярват. Да позволят на душата
си да излезе от скривалището, да се отпусне, да ПОЛЕТИ .
0 коментара:
Публикуване на коментар